Промени в ЗДДФЛ - Закон за данъците върху доходите на физическите лица


Със Закона за изменение и допълнение на ЗКПО са направени някои промени в уредбата на облагането на физическите лица, налагащи се най-вече с оглед подобряване администрирането на данъците. Някои изменения, които са чисто технически, не се коментират.
С измененията на чл. 30, 32, 34 и 35 от ЗДДФЛ се урежда изрично и недвусмислено въпросът, кои задължителни осигурителни вноски подлежат на приспадане от облагаемите доходи. Съгласно старата редакция на разпоредбите не бе достатъчно подчертана и ясна връзката между дохода и осигурителните вноски. Поради липсата на връзка между получаване на доход и възникване на задължение за задължителни осигурителни вноски във всички хипотези на прилагане на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване се поставя и въпросът кога е допустимо да се приспаднат от облагаемия доход на задължените лица задължителните осигурителни вноски. Отговорът на този въпрос, изрично изяснен с направените изменения, напълно логично е, че приспадането на осигурителни вноски е допустимо само тогава, когато задължението за тези вноски произтича от придобиването на дохода или иначе казано, ако доходът генерира задължителни вноски, то те подлежат на приспадане, а ако това не е така, а задължителни осигурителни вноски се дължат независимо от получаването на доход, то те няма да подлежат на приспадане. Така например няма да може да приспадне от облагаемия си доход задължителни осигурителни вноски самоосигуряващо се лице за период, в който не се извършва трудова дейност, а се дължат здравно осигурителни вноски само поради това, че лицето не е осигурено на друго основание и не е получен облагаем доход, върху който се дължат осигурителни вноски.
Изменението на чл. 38, ал. 9 от ЗДДФЛ е във връзка с пропуск в законодателството. Става въпрос за облагането с окончателен данък на доходите от доброволно осигуряване и застраховане. В закона поначало е заложен принципът, че този доход се облага, когато за вноските за доброволно осигуряване и застраховане е ползвано данъчно облекчение, т.е. те са приспаднати от облагаемия доход и върху тях не се дължи данък. Обратното, когато за вноските не е ползвано данъчно облекчение и те са направени от обложен вече или необлагаем доход, то впоследствие не се облага доходът, получен от застраховането или осигуряването. В този смисъл в разпоредбата на чл. 38, ал. 9 от ЗДДФЛ, уреждаща именно освобождаването от облагане, когато не е ползвано облекчение, като, обаче, е пропусната препратката към чл. 24 от ЗДДФЛ - случаят, когато облекчението е ползвано чрез работодателя под формата на социални разходи.
С новия чл. 44а от ЗДДФЛ се въвежда авансово облагане на паричните доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ. Тъй като в чл. 35 от ЗДДФЛ попадат множество доходи от източници, непосочени изрично в закона (например лихви, неустойки, награди и пр.), изглежда, че новата разпоредба е насочена най-вече към улесняване на администрирането на данъка чрез въвеждане на задължение за платците на дохода да го удържат и внасят, ако платецът е предприятие или самоосигуряващо се лице. По този начин отпада задължението за получателя сам да декларира и плати данъка.
Интересно е изменението на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. С изменението на т. 27 се дава възможност на чуждестранните дипломатически представителства да поемат задължението за удържане и внасяне на данъка върху доходите на наетия от тях местен персонал. Съгласно чл. 33 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения посолствата на други държави нямат задължения към държавата домакин в тази връзка, като същевременно те са задължени да удържат и внасят задължителни осигурителни вноски. Това, обаче, би могло да създаде сериозни неудобства за наетите местни физически лица, свързани най-малкото с необходимостта от подаване на годишна данъчна декларация и плащането наведнъж на целия данък, вместо текущото му внасяне на части в течение на годината. От друга страна, посолството така или иначе води необходимата отчетност поради задълженията си на осигурител. Именно поради това след приемането на новата разпоредба дипломатическите представителства имат възможност да изберат да поемат и задълженията за удържане и внасяне на данъка, които имат работодателите. Изборът се упражнява чрез уведомление до органите по приходите и важи за следващите данъчни години, като може да се промени отново чрез уведомление, което, обаче, следва да е подадено до 30 ноември на предходната данъчна година.
Внимание: “бисквитки”

Съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (GDPR), за да използвате този уеб сайт и услугите предлагани чрез него, е необходимо да прочетете документите Правила и условия за ползване, Политика за поверителност и Политика за употреба на “бисквитки”, след което да отбележите изрично, че се съгласявате със съдържанието им.