Промени в ЗКПО - Закона за корпоративното подоходно облагане

Със Закона за изменение и допълнение на ЗКПО тази година са направени някои промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, налагащи се най-вече с оглед съобразяване с правото на ЕС. Малки изменения, които са чисто технически, няма да бъдат коментирани.

1. Измененията на чл. 27, ал. 2 и чл. 47а от ЗКПО са по-скоро изясняващи, а не по същество. Чрез тях се привежда законодателството в съответствие с Директива 2014/86/ЕС на Съвета от 08 юли 2014 г. и Директива 2015/121 на Съвета от 27 януари 2015 г. И двете директиви представляват изменение на Директива 2011/96/ЕС на Съвета относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружество от различни държави членки. И двете директиви изпълняват мерки за борба с данъчните измами и укриването на данъци. По същество измененията целят да не позволяват на данъчно задължените лица да се възползват от различия в данъчното третиране между държавите членки, като се постига двойно данъчно необлагане на доходите. Става въпрос за необлагането на приходите от дивиденти, разпределени от едно дружество към дружество в друга държава членка. Така съгласно новите разпоредби няма да е приложимо намаляването на счетоводния финансов резултат съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗКПО с такива приходи от дивиденти на местни юридически лица, ако за разпределящото дружество разпределените суми представляват признат за данъчни цели разход или по друг начин водят до намаление на данъчната му основа. С други думи, за разпределящото дружество това не представлява дивидент. По същество и без направените изменения би се стигнало до същия резултат поради прилагането на общите разпоредби на Глава четвърта от ЗКПО относно предотвратяването на отклонението от данъчно облагане. Недопустимостта на намалението на финансовия резултат е прогласено изрично и от чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗКПО, недопускаща подобно намаление при скрито разпределение на печалбата. В този смисъл правното значение на новите разпоредби се състои по-скоро в това, че изрично обхващат данъчното третиране съгласно чуждото законодателство на разпределените суми - същите трябва да намаляват данъчната основа, без значение дали като признат счетоводен разход или по друг начин.

2. Най-пространното изменение на ЗКПО е свързано с преуреждането на данъчното облекчение за инвестиции в общини с висока безработица. В тази връзка са направени множество изменения в разпоредбите за данъчните облекчения - чл. 184, 185, 189 от ЗКПО. Същите са необходими във връзка с нотификацията на Схемата за освобождаване от корпоративен данък съгласно член 184 от ЗКПО. Макар и да е невъзможно разглежданото в подробности на промените във връзка с ползването на данъчното облекчение, следва изрично да се отбележи най-съществената от тях, а именно премахването на автоматичния характер на схемата (т.е. ползването на облекчението самостоятелно от данъчно задълженото лице с последващ контрол за изпълнение на изискванията) и въвеждането на конкретно и отделно разглеждане на всеки инвестиционен проект и неговото предварително одобрение като проект за първоначална инвестиция. Това предварително одобрение ще се издава съгласно чл. 189 и чл. 189в от ЗКПО от Българската агенция за инвестиции под формата на заповед. Най-важното ново условие, за да може да ползва данъчното облекчение, като неговото изпълнение се потвърждава с посочената заповед, е, че помощта има необходимия стимулиращ ефект и изрично се вписва максимален размер и интензитет на помощта - всъщност с Нотификацията Европейската комисия е поставила пред българските власти изискването да изследват дали ползването на данъчно облекчение постига преследваната с него цел. Това напълно логично и очевидно би следвало да е основен въпрос винаги, когато се въвеждат данъчни облекчения. Друга тема е дали и доколко този въпрос изобщо се поставя и изследва при въвеждането на облекчения в законодателството. Изглежда с течение на времето тази тема все пак ще стане актуална. Твърде неясен изглежда между другото смисълът на поддържане на система от данъчни облекчения, ако не бъде последователно поставян въпросът дали те постигат поставената при въвеждането им цел. Не е ясно каква част от множеството облекчения, даващи предимство на едни данъкоплатци пред други, биха издържали успешно подобно изследване.

Освен това са запазени общите изисквания на чл. 188, ал. 2, 7 и 8 от ЗКПО за недопускане на кумулиране на държавната помощ на свързани предприятия, поради причината, че ако размерът на помощта за всички свързани предприятия, взети заедно, надхвърля допустимия размер, тя става недопустима.

• Все пак най-общо следва да се посочи, че облекчението по член 184 от ЗКПО се отнася до преотстъпване на до 100% от корпоративния подоходен данък върху данъчната печалба, получен от производствени дейности, при условие че преотстъпеният данък се инвестира в материални и нематериални активи, които са част от проект за първоначална инвестиция в определените общини с висока безработица. Срокът за извършване на инвестицията е четири години, смятано от годината, през която е издадена заповедта за отпускането на помощта. За големи инвестиционни проекти срокът е три години. Облекчението е допустимо да се ползва от данъчно задължено лице, което вече извършва производствена дейност в определените общини или нов инвеститор.
  
  
  
  Запазено е изискването за поддържане на не по-малко от 10 работни места. Инвестицията следва да е в материални и нематериални активи и свързана със създаване на ново предприятие (нов производствен обект) или увеличаване на капацитета на съществуващо предприятие, например чрез нова допълнителна поточна линия, включително за производство на нови продукти. Все пак инвестиция в активи, които просто заместват съществуващи активи, не се счита за първоначална инвестиция.
  
  
  
  


• Съгласно § 14 и 15 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗКПО данъчното облекчение ще може да се ползва и за печалбите за 2015 година, ако е подаден формуляр за кандидатстване в срок до 29.02.2016 г. и е получено одобрение от Българската агенция за инвестиции до 31.03.2016 г.

3. С измененията на § 1 т. 64 от Допълнителната разпоредба на ЗКПО е променен начинът на обявяване на юрисдикциите с преференциален данъчен режим. Вместо изрично изброяване по списък в самия закон е прието в ЗКПО да се посочат само критериите за наличие на юрисдикция с преференциален данъчен режим, а списък с такива юрисдикции следва да се утвърждава и публикува от министъра на финансите. Очевидни са предимствата на този подход, който позволява гъвкавост и по-лесна промяна на списъка. Публикуването от своя страна осигурява правна сигурност за данъчно задължените лица. Все пак следва да се посочи, че водещи по отношение определянето статута на юрисдикциите са заложените в закона критерии. Те от своя страна преповтарят по същество критериите за наличие на юрисдикция с преференциален данъчен режим на § 1, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Още с приемането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са възприети критериите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за наличие на нелоялна данъчна конкуренция, които са следните: нулева или много ниска данъчна ставка, забрана за съответното лице да търгува на местния пазар или различно облагане на печалбите, реализирани на местния пазар, от тези с източник в чужбина и липса на реален обмен на информация относно собствеността върху компанията и най-вече липсата на информация относно счетоводните отчети. Съгласно критериите на ОИСР е достатъчно ниската или нулевата данъчна ставка да е комбинирана с един от трите други критерия, за да е налице нелоялна данъчна конкуренция.

4. Макар и извън темата за измененията на данъчните закони, следва да се отбележи и промяната на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Забраната за разплащане в брой и изискването за извършване само на безкасово плащане ще се прилага за плащания с размер над 10,000 лева, а не над 15,000 лева, каквато бе старата редакция на ЗОПБ.

Все пак като че ли следва да бъде припомнено накратко, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ се забраняват под страх от административно наказание плащанията в брой на суми, равни на или надвишаващи 10,000 лв. след посоченото изменение. Забранени също така са съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 и плащания в брой, които, макар и да са под тази сума, представляват частично плащане по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10,000 лв. Ограничението се разпростира върху плащанията между всички лица по всички сделки, било то търговски или не. По-особено внимание следва да се обърне на договорите с частични плащания или повтарящо се изпълнение. За да попадне под забраната на чл. 3, ал. 1, т. 2 един договор, следва към момента на сключването му да е изначално ясно, че договорената обща парична престация надхвърля посочения праг. При това, дори в договора да не е посочена тази обща стойност, ако от самите клаузи към момента на сключването може да се определи, че тази обща стойност ще е равна на или ще надхвърли 10,000 лв., то спрямо всички плащания по подобен договор следва да се приложи ограничението на закона и те следва да се извършат само безкасово.

Така например при продажба на недвижим имот и плащане на цената, надхвърляща прага, на части, всяко отделно плащане следва да се извършва безкасово. Друг пример би могъл да бъде договор за наем с продължителност една година и договорен месечен наем в размер на 1000 лева. Това е така, защото още при сключване на договора е ясно, че общата му стойност е над прага и следователно всички плащания по договора следва да се правят безкасово.

Не така, обаче, стои въпросът при договори, при които към момента на сключването им е невъзможно да се определи общата им стойност, било поради неясната продължителност на договора, или неяснотата в доставяното количество или броя на оказваните услуги. Най-често в тази хипотеза ще попаднат договори, при които се дължи плащане по престации с повтарящо се или непрекъснато изпълнение, например водоснабдителни или електроснабдителни услуги. В тези случаи се прилага ограничението на чл. 3, ал. 1, т. 1 спрямо размера на отделните дължими плащания, така че само ако отделното плащане надхвърля прага, то ще следва да е безкасово.

5. Съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗКПО, измененията влизат в сила от 01 януари 2016 г.