Определянето мястото на изпълнение на дистанционната продажба на стоки


Бихме желали да обърнем внимание на важно изменение в ЗДДС а именно на чл. 20, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. Със създаването на нова т. 3 от тази разпоредба се привежда българският закон в съответствие с Директива 2006/112/ЕО по отношение определянето мястото на изпълнение на дистанционната продажба на стоки. Така съгласно новата редакция на разпоредбата, за да бъде определено мястото на изпълнение на дистанционната продажба на територията на страната е необходимо превозът към крайния потребител да е започнал на територията на страната.
Липсата на това условие в старата редакция на разпоредбата придаваше място на изпълнение на територията на страната на стоки, изпращани към крайния клиент от територията на други държави членки, в разрез с разпоредбите на Директивата. В този смисъл, когато данъчно задължени лица, установени на територията на страната извършват дистанционни продажби към крайни потребители, но стоките се изпращат към тях не от територията на страната, всъщност извършват доставки с място на изпълнение на територията на държавата членка, където започва превозът. При това в този случай следва да бъдат взети предвид разпоредбите на законодателството на тази държава членка при определяне на оборота за регистрация, данъчната ставка за облагането на доставката и т.н.
В тази връзка е важно да се посочи и че, ако стоките се придобиват на територията на държавата членка на изпращане и установеното на територията на страната лице посочи българския си ДДС номер, за него би се приложил т.нар. защитен механизъм на ДДС мрежата или чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. За такова данъчно задължено лице би възникнало само поради посочването на ДДС номера вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната. Поради липсата на последваща облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната (както вече бе посочено, мястото на изпълнение е държавата членка, където започва превозът към крайния клиент) за данъчно задълженото лице в тази хипотеза не би възникнало право на данъчен кредит. Отстраняването на дължимия данък по повод възникналото по силата на чл. 62, ал. 2 вътреобщностно придобиване е възможно само чрез прилагане на механизма на чл. 62, ал. 3, а именно облагане на придобиването в държавата членка, където завършва транспорта към крайния потребител (в тези случаи това означава регистрация и облагане на придобиването в държавата членка, където превозът завършва). 
Това, обаче, противоречи на логиката на дистанционните продажби. При тях именно целта е да се избегне регистрация и облагане с ДДС на доставката към крайния потребител не с ДДС на държавата членка по потребление (в рамките на допустимия от тази държава оборот от дистанционни продажби), а с ДДС на държавата членка по изпращане. В този смисъл данъчно задължените лица, извършващи подобна търговия, следва внимателно да преценят организацията на своята дейност, с оглед съобразяване със законодателството на държавата членка на изпращането на стоките, както и с избягване попадането в хипотезата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС.
Внимание: “бисквитки”

Съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (GDPR), за да използвате този уеб сайт и услугите предлагани чрез него, е необходимо да прочетете документите Правила и условия за ползване, Политика за поверителност и Политика за употреба на “бисквитки”, след което да отбележите изрично, че се съгласявате със съдържанието им.