Издавани документи

Тук ще опишем видовете документи, които могат да се издадат чрез „Фактуриране ЕУ“ – версия 7.01.

Касова бележка /фискален бон/

Касовата бележка е първичен счетоводен документ, който се издава задължително за всяко отделно плащане в брой, с карта на POS терминал или наложен платеж. Независимо дали за продажбата е издадена фактура, ако тя е платена по един от изброените начини, тогава програмата винаги издава и разпечатва фискален бон. При някои свободни професии е разрешено да се издават фактури в брой без да се издава фискален бон. Такива професии са например: нотариус, адвокат и др.

Задължителните реквизити на една касова бележка са: УНП (уникален номер на продажбата, по която се извършва плащането), наименование и адрес за кореспонденция на лицето, наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект с текст „БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ“, пореден номер на касовата бележка, единен идентификационен код по БУЛСТАТ на лицето, идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица, име или номер на касиера, наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, обща сума за плащане, дата и час на издаване, текст „ФИСКАЛЕН БОН“, индивидуални номера на ФУ и фискалната памет, номер касово място за лицата, работещи с контролна лента на електронен носител.

Фирмите са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС:

  • група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
  • група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
  • група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
  • група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат със 7 % данък върху добавената стойност.

Задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите:  отнасящи се към данъчна група А, с фиксирани цени в нормативен акт или представляващи горива, продавани чрез одобрени средства за измерване на разход.

Сторно касова бележка

Сторно касова бележка е първичен счетоводен документ, който се издава при рекламация/връщане на стока, при грешно натрупване след приключена клиентска сметка.

Тя може да бъде издаден както от СУПТО, така и ръчно от кочан, като ръчните бележки се издават само когато касовият апарат или СУПТО не са в изправност.

Задължителните реквизити на една сторно касова бележка са: УНП (уникален номер на сторнираната продажба), наименование и адрес за кореспонденция на лицето, наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект с текст ”БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ”, пореден номер на касовата бележка, единен идентификационен код по БУЛСТАТ на лицето, идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица, име или номер на касиера, наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, обща сума за плащане, дата и час на издаване, текст ”ФИСКАЛЕН БОН”, индивидуални номера на ФУ и фискалната памет, номер касово място за лицата, работещи с контролна лента на електронен носител, надпис ”СТОРНО”, номер, дата и час на издаване на фискалната касова бележка, по повод на която се издава сторно документът, причината за сторно операцията, данни за клиента (БУЛСТАТ, наименование, седалище и адрес), когато последния е търговец.

Фактура

Фактурата (на латински factura е обработка) е търговски документ, издаван от продавач на купувач, показващ предмета на продажбата – стока или услуга, количеството и договорената цена за продуктите или услугите, които продавачът вече е предоставил на купувача. Фактурата показва, че купувачът дължи плащане (или вече е платил при авансови плащания) на продавача съгласно начина на плащане.

От гледна точка на продавача, фактурата е фактура за продажба (приходна). От гледна точка на купувача, фактурата е фактура за покупка (разходна). Документът указва продавача и купувача, но терминът фактура показва, че пари „дължим“ или „ни дължат“.

Фактурата е първичен счетоводен документ, в който стопанските операции се отразяват за първи път.

Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие (датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена) се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

 

Кредитно/дебитно известие към фактура

Известието е първичен счетоводен документ, който се издава в зависимост от настъпилите обстоятелства на база вече издадена фактура. Известието може да бъде дебитно или кредитно. При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.

Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство.

При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки- кредитно известие.

Дебитното/кредитното известие притежава всички задължителни и незадължителни реквизити, като тези на фактурата, но съдържа и още два:

  • номерът и датата на Фактурата, към която е издадено известието;
  • основанието за неговото издаване (основанието за увеличаването на данъчната основа)/(основанието за намаляването на данъчната основа или за развалянето на доставката).

Известието се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя. Известието задължително е придружено с протокол, в който подробно се описват обстоятелствата, които са довели до издаването на дебитно или кредитно известие.

Ако фактурата, към която е издадено кредитно известие е платена в брой, към кредитното известие трябва да има сторно касова бележка и сумата да е върната в брой.

 

Проформа фактура

Проформа-фактурата се използва в следните случаи:

  • При предварително уговорено плащане;
  • Когато е елемент на тръжни документи;
  • При доставка на стоки, преди подписване на договора, тогава целта е да послужи за средство за определяне на продажната цена на тези стоки.

Тя се изпраща от продавача на купувача като в нея е описано основанието за очаквания превод. Проформата по нищо не се различава от нормалната фактура освен от наименованието – ПРОФОРМА. Това ще рече, че това замества оригиналната фактура по отношение на вида, количеството и цената по Ваша договорена сделка и то там. Проформата не е официален документ за счетоводни цели. Тя само показва в аванс как ще изглежда действителната фактура, когато настъпи момента за нейното издаване. Ако тя бъде платена, задължително трябва да издадете официална (ако сте регистрирани по ДДС – данъчна) фактура в 5-дневен срок от получаването на авансовото плащане по проформата.

Протокол (приемо-предавателен)

Протоколът е документ, с който се документира фактическото приемо-предаване на стоки, материали или активи, което много често се извършва в различен момент от момента на плащане и/или издаване на фактура. Реквизитите не са нормативно регламентирани и се ограничават до тези, с които стопанската операция може да се опише еднозначно. Името на протокола при печат във „Фактуриране ЕУ“ и при необходимост може да бъде променен на приемо-предавателен протокол, поръчка, опис, оферта, гаранционна карта, заявка.

Стокова разписка

Стоковата разписка е формален документ служещ най-често за изписване или приемане на стока от склад или друг вид търговски обект. Стоковите разписки могат да бъдат издавани в комбинация с фактура. Практиката показва, че в някои случаи при приемо-предаване на стоки, доставчика издава стокова разписка, а купувача – складова. Стоковата разписка може да бъде и основание за доставчика да издаде фактура, докато със складовата разписка се задължава лицето получило стоките при купувача, т.е. показва че те реално са получени в дадената фирмата и доставката не е била фиктивна. Забележете, че в някои от случаите може и без да се издават двата вида документи а само фактура, но това зависи от организацията на работа, софтуер и приета счетоводна политика. Задължителен документ, определен в ТЗ и ЗДДС е само фактурата. Името на стоковата разписка при печат във „Фактуриране ЕУ“ и при необходимост може да бъде променено на складова разписка, гаранционна карта или заявка.

Договор

Чрез програмата могат да се издават, съхраняват в база данни и разпечатват най-различни видове договори и споразумения, например: договор за аренда, договор за влог, договор за възлагане и изпълнение на обществена поръчка, договор за гледане и издръжка, договор за дарение, договор за заем, договор за заем за послужване, договор за заем за потребление, договор за замяна, договор за изработка, договор за кредит, договор за лизинг, договор за наем, договор за покупка, договор за покупко-продажба на МПС, договор за покупко-продажба на стоки, договор за  поръчка, договор за продажба на движима вещ, договор за продажба на наследство, договор за продажба на недвижим имот, договор за рента, договор за услуга и др.

Платежно-нареждане и вносна-бележка

С програма „Фактуриране ЕУ“ можете да печатате платежни нареждания и вносни бележки. Издадените банкови документи могат да бъдат отпечатвани на принтер или преобразувани в PDF файлове удобни за изпращане по е-mail. Налична е и подробна статистика за вашата работа с програмата по дати. Формите за попълване на платежно нареждане и вносна бележка се отварят от лентата с инструменти, от падащия списък „Документ“. Работата с тази функционалност е толкова опростена, че дори няма нужда от документация. Въвеждат се нужните данни в полетата и се натискат бутоните вдясно.