Неначисляване на ДДС в законовия срок - чл. 180, ал. 3 и 4 от ЗДДС

Тук се отразяват измененията в чл. 180, ал. 3 и 4 от ЗДДС, които се въвеждат привилегировани състави на административното нарушение по чл. 180, ал. 1 от същата разпоредба. Става въпрос за неначисляване на ДДС в законовия срок. Досегашната уредба предвиждаше една и съща административна санкция, независимо от поведението на данъчно задълженото лице, а именно двойния размер на неначисления данък.

В този смисъл, тъй като при определяне размера на наказанието не бе възможно да се вземе предвид конкретният характер на нарушението, дали същото не се дължи на грешка или опущение, размера на закъснението, ако все пак данъкът е начислен, макар и след законовия срок и т.н., то липсваше стимул за данъкоплатците доброволно и сами да отстранят допуснато от тях нарушение, като начислят и съответно заплатят дължимия данък, макар и след законовия срок. Просто размерът на санкцията винаги е един и същ, поради което те са по-скоро стимулирани да се опитат да скрият обстоятелството на закъснялото начисляване, изчаквайки изтичането на срока по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания.

Поради това въвеждането на привилегировани състави, които постановяват много по-нисък размер на санкцията, ако данъкът е начислен от данъчно задълженото лице в шестмесечен, съответно осемнадесетмесечен срок, би следвало сериозно да стимулира добросъвестните данъкоплатци, които не поради умисъл, а поради грешка, затруднение в разбирането или опущение са пропуснали срока да поправят доброволно тази своя грешка, като платят много по-нисък размер на санкцията. При това те са в пълна възможност да осигурят на своя клиент упражняване на правото му на данъчен кредит, ако изискванията за това по същество са налице. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит се упражнява през периода на данъчното събитие или някой от следващите дванадесет данъчни периода.